Вини Джоунс

Вини Джоунс - човекът, който разбираше и от футбол, и от кино

Най-добрият футболист сред актьорите или най-добрият актьор сред футболистите? Кое определение би му прилягало повече? Може би и двете са еднакво подходящи. Става дума естествено за Вини Джоунс, уелсецът, който остави трайна следа в историята и на Цар Футбол, и на Седмото изкуство. Вярно е, че и други майстори на коженото кълбо след приключване на спортната си кариера са се ориентирали към киното. При това известни футболисти от нивото на Ерик Кантона, Дейвид Бекъм, бразилецът Роналдо, Златан Ибрахимович. Дори Кралят на футбола Пеле има роля в киното – във филма „Бягство към победата“, където легендата се превъплъщава в персонажа на ефрейтор Луис Фернандес. В същата лента играе и Силвестър Сталоун. Не за всеки обаче може да се каже онова, което е валидно за Вини Джоунс – той и в киното е толкова добър, колкото и във футбола. Освен това до 2022 г. той имаше участия вече в близо 100 ленти!

А феновете на великата игра естествено го помнят и с прозвището Секирата. Вини си го извоюва с изключително твърдата си игра, на моменти груба и дори повече от груба – безкомпромисна. Може да звучи като виц, но след като каза сбогом на футбола, той дори издаде своеобразен видео наръчник по грубост - Soccer's Hard Men. В него Вини представя някои от най-грубите си изпълнения на терена, а освен това показва и опита на други грубияни. Любопитен факт е, че в един момент Вини бе сравняван с нашия легендарен централен защитник Трифон Иванов - Туньо. Или Иванов бе сравняван с Вини, няма такова голямо значение. Всъщност и двамата стряскаха съперника със страховития си вид…

Роденият през 1965 г. Винсънт Питър Джоунс стартира футболната си кариера в един полупрофесионален английски клуб – „Уийлдстоун“. Това става, когато Вини е на 19 г. Две години по-късно той преминава в тима на „Уимбълдън“, където още във втората си поява на терена успява да отбележи гол на „Манчестър юнайтед“. После „Лийдс“ го купува за 650 000 паунда, а кариерата му преминава още през „Шефилд юнайтед“ и „Челси“. През 1998 г. е играещ треньор на „Куинс парк рейнджърс“, а следващата година спира със спорта. За футболната му кариера обаче трябва да се отбележи още, че има мачове и за националния отбор на Уелс и дори извежда тима с капитанската лента за сблъсъка с Холандия.
Ония, които си го спомнят като играч, ще потвърдят, че той на терена се държи понякога не само грубо, но и хулигански.

Между другото, подобни гаменски прояви съпътстват и личния му живот, но за това по-нататък. Футболните статистици не пропускат да отбележат, че той 12 пъти е гонен от игра с червени картони, а освен това държи и рекорд за най-бързо показан жълт картон – само 3 секунди след началния съдийски сигнал на мача. Бдителни фоторепортери пък засякоха Вини в един мач как стиска за тестисите друг голям английски футболист – Пол Гаскойн. Играчът на „Тотнъм“ Гари Стивънс пък спира с футбол, след като получава зверска балтия от Вини. С две думи – по-добре да не излизаш на терена точно срещу него…

И понеже стана дума за хулиганските прояви извън терена, Джоунс съвсем не е от тихите води. Някои жълти издания свързват проявите му на бабаитлък със склонност към алкохола. Медиите отбелязаха, че по време на един самолетен полет от Лондон до Токио той се нахвърлил върху друг пътник и го ступал здраво. Стигнало се дори до намеса на командира на полета. Има съдебен процес, а съдът постановява глоба и общественополезен труд. Виновникът за скандала пък е лишен от правото да пътува със самолетите на „Върджин еърлайнс“. Това се случва през 1998 г.

Хроникьори отбелязват, че всъщност хулиганските прояви на Вини не го правят чак толкова лош човек. Той, казват медиите, е способен да разбие зъбите на журналист, който го е подразнил с нахални въпроси, а 24 часа по-късно да плаче от умиление и да раздава помощи на социално слаби. Но пък в един момент пиянските му изпълнения обикалят дори първите страници на вестниците, при това не само на жълтите издания.

Тук не можем да пропуснем да споменем, че Вини Джоунс се включи през 2014 г. и в едно наше телевизионно риалити – „Къртицата“. Тогава той призна: „Преместих се в киното, защото там ми плащаха да се бия, а на терена ме глобяваха…“ В шоуто у нас Вини бе със статут на гост звезда и не се бореше за наградата, като изкара сред участниците 5 денонощия.

Когато се говори за Вини като актьор, трябва да се каже, че той няма нито такава закваска, нито такава професионална подготовка. Баща му е пазач на дивеч в голямо имение и Джоунс израства покрай него. Имиджът му на побойник и грубиян във футбола му помага по-лесно да се превъплъти в подобни персонажи в киното – на скандалджия, престъпник, гангстер. През 1998 г. Вини дебютира в киното с роля във филма на Гай Ричи „Две димящи дула“. Самият Джоунс признава чистосърдечно: „Сложиха ме пред камерата и станах кинозвезда, играейки себе си“. Интересното е, че този дебют не минава незабелязано, напротив. Вини дори печели няколко британски награди за дебют. 2 години по-късно той си партнира с големите имена в киното Брад Пит и Джейсън Стейтъм в друг филм на Гай Ричи – „Гепи“. Появява се в ролята на бандит в „Да изчезнеш за 60 секунди“ заедно с Анджелина Джоли и Никълъс Кейдж, а после и в друг известен филм „Парола: риба меч“ в партньорство с Джон Траволта и Хали Бери.

Главна роля Вини играе във филма „Гаднярът“, където се превъплъщава в образа на английския футболист Дани Миън. Героят му е обвинен, че е продал мач, а по-късно, когато се отказва от футбола пък, влиза зад решетките заради шофиране в нетрезво състояние и последвал скандал с полицай. Естествено тази роля подхожда най-вече на Джоунс. Във филма гледаме и Джейсън Стейтъм.

Интересен факт е, че Вини изпълнява важна роля и в екшъна „Под водата“, сниман в България. Заедно с легендарния боксьор Ленъкс Люис пък бившият футболист се снима в генгстерския екшън „Джони беше“ (вж. отделно филмографията на актьора).

И понеже стана дума за това колко Вини е добър в киното, неговите награди говорят сами по себе си. Между отличията, които му присъждат за кино, са „Най-добър актьор (за ролята в „Две димящи дула“) – 1999 г., „Най-добър дебют“ (за ролята в същия филм) – 1999 г., „Най-добър британски актьор“ – награди на списание „Емпайър“

– 2001 г., „Най-добър актьор в поддържаща роля“ (за ролята в Night at the Golden Eagle) – 2002 г., „Най-добър новак“ (за ролята в Slipstream) – 2005 г. и др.
Светските хроники припомнят и една случка с Вини от 2010 г. Тогава по време на снимките на „Кървавина“ Джони се сбива с актьора Тимер Хасан. Става страшно, защото Хасан се оказва бивш боксьор, а свидетели на случката разправят, че двамата буквално са разрушили лоби бара на един хотел…

Покрай кариерата си на големия екран Джоунс води и телевизионни и радио предавания. Снима се успешно в тв реклама на известната марка ром „Бакарди“, рекламира и надбягванията с хъски, но които е голям фен. Покрай тези си занимания футболистът актьор намира време и за изкуство. През 2002 г. издава музикален албум със соул и блус изпълнения със заглавието Respect. Автор е на две автобиографични книги.
Ще завършим кратките бележки за Вини с едно негово изказване по време на престоя му в България.

Попитан за страстта си към шапките бомбета, която той никога не е криел, актьорът отговаря: „Колкото повече посребряват косите на един мъж, или изобщо започнат да липсват, толкова повече той ги заобичва. Имам толкова много в колекцията си, че вече не ги броя. Но винаги се ядосвам, когато забравя някоя от тях в самолета – обикновено, когато си пийна”. После уточнява с усмивка, че вече близо година не близва алкохол. Това обаче е през 2014-а. За после… никой нищо не говори.