Ал Пачино

Ал Пачино – Кръстникът на голямото кино

… Разказът за него може да почне от любопитното и да мине към сериозното. Може и обратно. Все ще е интересно, защото той е пълнокръвна личност. С много лица. И много възможности. Става дума за знаменития Ал Пачино, разбира се. През лятото на 2022 г. пресата гръмна с новината, че 82-годишният актьор е забил младо гадже, с 54 години по-малко от него. Други медии веднага отбелязаха, че в това няма нищо чудно. Все пак става дума за актьора, изиграл не друг, а Майкъл Корлеоне в грандиозната сага на Копола „Кръстникът“. Какво да се учудваме тогава?...

Сега поред и за едното, и за другото. Факт е, пък и актьорът не го скри, че той има млада жена до себе си и тя се появява именно през 2022 г. Става дума за красавицата Нур Алфалах, която през 2022-ра навърши 28 години. Най-любопитното обаче е, че дори жълтата преса не намери смелост да обяви дългокосата чаровница в това, че е до Ал заради парите му. По простата причина, че тя произхожда от богато семейство, което не си знае парите. Баща й е от Кувейт, той е президент на компания, майка й е американка. Самата Нур обича да ползва социалните мрежи за реклама – показва сексапилното си тяло в точки от различни екзотични дестинации, все скъпарски курорти, разбира се.

Журналистите – най-вече светските хроникьори, не пропускат да отбележат, че преди да се доближи до Ал Пачино, Нур е имала връзка със 78-годишния Миг Джагър, както и с 91-годишния Клинт Истууд. Явно обича забежките по по-големи мъже. Така че, уважаеми мъжаги, не се отчайвайте от възрастта си…

И сега обещаното по-сериозно за Ал Пачино. За него, разбира се, може да се говори много, защото в света на голямото кино името му се е превърнало в емблема. Голям, можещ, знаещ, сериозен актьор – и на театралната сцена, и в киното. В състояние е да направи велик всеки един филм, в който участва. Отиват му роли на силен, решителен, дързък мъж, суров характер, който не търпи възражения. Никаква романтика, естествено. Някои отдават това на произхода му – знае се, че неговите дядо и баба по майчина линия са от италиански произход, по-точно от Сицилия, която е била символ на италианската мафия. Казват още, че през целия си съзнателен живот Ал е имал две големи любови – към театъра и към киното. Влюбен е в Шекспир и знае наизуст десетки монолози от негови пиеси. Любима му е ролята на Крал Лир.

Тук е мястото да кажем, че детството на Ал не е никак радостно. Той е още бебе, когато родителите му се разделят и остава да живее с майка си. В училище определено не му върви – не набляга въобще на уроците, а може би затова оказва влияние и престъпния район, в който живее. Сам признава, че още когато е 9-годишен хлапак, посяга към цигарите, а на 12 вече пие алкохол. Не бяга от скандалите, напротив, често ги предизвиква и участва в улични сбивания.

Хулиганските му прояви не секват, а междувременно му се налага да работи какво ли не, за да се издържа. Хроникьорите отбелязват, че Ал се пробва като чистач, портиер, пощальон, бил е още сервитьор, строителен надзирател, разпоредител в театъра, какво ли не… В един момент дори го арестуват за притежание на оръжие, но отървава присъдата.

Въпреки тези буйства и нелицеприятни прояви Ал опитва да реализира мечтата си и да стане актьор в театъра. Затова участва в училищни пиеси, но заради лошо поведение е изключен от училището по сценични изкуства. Така или иначе обаче, Ал започва с театралната сцена. Неговата първа роля е в постановката Hello Out There. Междувременно вече учи актьорско майсторство в „Актърс студио“ на Лий Страсбърг. Започват да го забелязват в театъра през 1968 г., когато за превъплъщението си в пиесата The Indian Wants the Bronx печели наградата на гилдията за най-добър актьор.

Вече е известен в театъра и още на следващата година прегръща нов приз – този път за второстепенната си роля в Does a Tiger Wear a Necktie?. Тогава критиците го обявяват за най-обещаващ млад актьор. Логично следва и неговата стъпка към реализиране на юношеската мечта – пробив в киното. На големия екран дебютира през 1969 г. в лентата Me, Natalie. Първата му главна роля – на наркоман, е във филма на Джери Шацбърг Panic in Needle Park“ през 1971 г.

И идва моментът на поврат в цялостната кариера на този актьор. Той се появява в ролята на Майкъл Корлеоне в знаменитата сага на световния режисьор Франсис Форд Копола „Кръстникът“. Това се случва през 1972 г. Тук е мястото да отбележим, че именно Копола е човекът, открил уникалната дарба на Ал Пачино за кино. Защото на кастинга за ролята на Майкъл Корлеоне са се явявали такива знаменитости в киното като Дъстин Хофман, Робърт де Ниро, Джак Никълсън. Копола обаче търси точния човек и го намира в лицето на Ал.

Само той си знае защо изборът му пада точно върху Пачино. По-късно обаче режисьорът признава, че никой друг освен Ал не е можел да пресъздаде толкова добре образа на прочутия мафиот. Филмът е приет възторжено от зрители и кинокритика - лентата не само се налага и печели световно признание, но следват и две продължения на сагата. Оказва се, че този филм се превръща в цяла епоха, защото успява по уникален начин да пресъздаде света на мафията. И заслугата за това до голяма степен е и на Ал Пачино, тъй като по принцип тази роля е една от великите в света на американското съвременно кино. За това свое участие Ал получава и първата си номинация за престижния „Оскар“ – за поддържаща роля.

Следват още четири номинации за същия приз и те идват за ролите в „Серпико“, „Кучешки следобед“, „И справедливост за всички“ и Dick Tracy. Чак през 1992 г. идва и първия „Оскар“ за най-добър актьор. Той е присъден на Пачино за ролята му на слепец във филма „Усещане за жена“ – невероятна роля в силен филм, с великолепно актьорско превъплъщение (вж. отделно филмографията на актьора). През 2001 г. Ал Пачино е отличен със „Златен глобус“ за цялостно творчество. На следващата година медиите отчитат, че хонорарът за негово участие във филм е 10 млн. долара. Трябва да се отбележи, че той е притежател на т.нар. Тройна корона, тъй като е печелил трите най-престижни награди в света на киното – „Оскар“, „Еми“ и „Тони“.

Въпреки това Пачино е известен със своята скромност и никога не се е смятал за звезда. Това му позволява да признае: „Надявам се, да ме възприемат като актьор, защото никога не съм искал да бъда филмова звезда“. И остава верен на това свое кредо, защото избягва светската суматоха, не парадира с богатство, живее в скромен апартамент в Ню Йорк.

Въпреки успеха с ролята на Майкъл Корлеоне и известността, която придобива, Ал Пачино е от актьорите, които не се хвърлят към всеки проект с отворени обятия, само и само за да заработят поредния хонорар. Той внимателно подбира участията си и немалко значими роли дори отказва – такива са случаите с превъплъщенията в „Роден на 4 юли“, „Апокалипсис сега“, „Междузвездни войни“, „Хубава жена“, „Аленият прилив“. Може да си го позволи от висотата на авторитета, който вече си е извоювал, а той пък се дължи и на вродения талант, и на трудолюбието, с което разработва характерите на своите герои.

И ако пак се върнем към светския живот, Ал Пачино е известен и с факта, че е един от малкото актьори в Холивуд, който не е сключвал брак. Има и дълготрайни връзки, баща е на три деца.