Libera, amore mio / Либера, моя любов (1975)

Дъщеря на анархист, който е в изгнание, Либера (Клаудия Кардинале) се опитва да съвмести своето буржоазно съществуване заедно с шивача Матео (Бруно Кирино). Но това, което се случва в страната, е в противоречие с житейските й принципи да има съпруг и деца и да се бори срещу фашизма.

А тази борба ще завърши с провал, тъй като фашизмът не е система и режим, а същността на самите хора, пред които е изправена героинята. Съпругът й някак се е примирил с този ред на нещата, но не и тя...

В лентата са изобразени много спорове, протести, борби срещу фашизма, докато през април 1945 г. героинята не е убита случайно от фашистки снайперист. Сценарият, замислен от Лучано Винченцони, който е вдъхновен от фигурата на майка си и го написва заедно с Никола Бадалучо и режисьора Мауро Болонини, е заснет през 1973 г., но е разпространен в киномрежата в Италия 2 години по-късно поради проблеми с цензурата, които са по-скоро идеологически: не е харесван нито вдясно, нито вляво - бил е неудобен.

Жив и оригинален в първата си част, благодарение на Кардинале - всеотдайна към героята си, според някои критици филмът става небалансиран и все по-малко надежден, когато историята започва да се движи към война и Освобождението. Въпреки това, лентата е документ за една епоха, наситена с противоречия и страсти в Италия, които и до днес отекват с немалка сила.

Клаудия Кардинале е великолепна в своята експанзивна, безкомпромисна и действена героиня, която дори с цената да загуби по някакъв начин семейството си, се опълчва срещу една диктатура довела до най-кръвопролитната война в историята на човечеството.